История на климатика
От незапомнени времена хората са търсели начини за борба с жегите. Римските императори са държали сняг в дворците си. Халифите са охлаждали летните си дворци с ледени блокове, поставяни в двойни стени. Персийските владетели изграждат примитивни охлаждащи ситеми, от въздушни кули и въздуховоди.
Така е до 1815 год., когато французинът Жан Шабанес получава британски патент за метод за "поддържане състоянието на въздуха и регулиране температурата в жилищата". Същия век Майкъл Фарадей открива, че компенсирането и втечняването на някои газове може да се използва за охлаждане на въздух, когато втечненият газ започне да се изпарява. Но и това откритие е трябвало да "отлежи" до настъпването на "свещенната" за климатизацията 1902 година. В тази година двама американци правят сериозна крачка напред. Алфред Улф проектира въздухоохлаждащи ситеми за Карнеги Хол, Ню Йоркската борса и други обществени сгради. По същото време инженер Уилис Кериър (1876-1950) считан за баща на съвременната климатизация
климатизация, изобретява първата индустриална, задвижвана с електричество система за вентилация и пречистване на въздуха, която контролира и влажността.
Творението на Кериър е инсталирано за първи път в печатницата на Бруклин, Ню Йорк, където било прието като манна небесна. Допреди него влагата в печатницата била сериозна пречка в създаването на качествен печат. Двадесетина години по-късно, започнали да гледат на изобретението на Кериър и като начин за поддържнане на подходяща температура, и когато най-после през 1924 година такава система била инсталирана в универсалния магазин в Детройт това било истинско събитие за тогавашните хора. Представете си само колко оборот е завъртял този свръх луксозен магазин в летните жеги, предлагайки прохлада на клиентите си.
Уилис Кериър (1876-1950)
Слънцето е източник на живот за целия свят, доставяйки слънчева енергия годишно, повече от 1 000 000 000 000 000 MWh, което отговаря на 5 милиона тона въглища и е около 20 000 пъти повече от общото потребление на енергия в света.
Земята е неизчерпаем възстановяем енергиен източник, който се зарежда от слънцето и земните недра (46% от постъпващата слънчева енергия отива в земята). Енергията намираща се в земята се нарича геотермална, от гръцките думи thermal и gea.
